37. ЦВЕТА ВОЙВОДА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Цвето ле, Цвето войвода!
Била е Цвета войвода,
била е, паке да биде
на седумдесе дружина,
сал на седмина роднина!
Дружина свидно не падна,
дека е мома войвода.
Цвета им вели, говори:
- Дружина верна, собрана,
ако ви е много свидно,
дигнете пушки на рамо,
спаднете доле у поле,
паднете село раетско,
найдете кукя богата,
найдете брашно нишесте,
месете бела погача,
турнете жута дуката.
На сите делба делете,
мене най-после дел дайте.
Сите я редом тражете,
кой ке си найде дуката,
тоя ке биде войвода!
Спаднале доле у поле,
дигнале пушки на рамо,
ошле са кукя богата,
найделе брашно нишесте,
месиле бела погача,
туриле жута дуката.
На сите делба делете,
Цвета най-после дел дайле.
Сите я редом тражиле,
никой не найде дуката,
Цвета най-после тражила,
она си найде дуката:
па ке си Цвета войвода!
Дружина свидно не падна,
дека е мома войвода.
Цвета им вели говори:
- Дружина верна, собрана,
да идем горе планина,
да турем пръстен на бука,
сите редом ке стреляме,
язе най-после ке стрелям,
кой ке префърле низ пръстен,
тоя ке биде войвода!
Ойдоа горе планина,
туриа пръстен на бука.
Сите са редом стреляле,
Никой низ пръстен не фърли,
Цвета най-после стреляла,
она през пръстен префърли,
па ке е Цвета войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.