206. ГЕОРГИ КОНДОЛОВ ЗАГИВА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

В Сазара село големо
Кондолов войвода допадна
с негова верна дружина.
Той на дружина думаше:
- Дружина верна, сговорна,
влево, вав десно стреяйте,
стреляйте, бомби форляйте,
турците да си отбием!
Че на момчета викаше:
- Напред, момчета, да вървим,
Василико да превзьомим!
Ага си тамо стигнаха,
отде са пушка пукнала,
та си Кондола удари
от лева страна в сарцено.
Дружина го е вдигнала,
на роки го е носила,
в чоста го гора отнесе.
Кондол се желно молеше:
- Юнаци, мои четници,
я си ма мене убийте
с моена тьонка мартина,
че си ми гроб изкопайте
и ма вав него сложите.
На гроб хоро изиграйте,
турците да ма не найдат,
от гроба да ме изкарат!
Кайно си дума думаше,
Кондол войвода почина
и са със душа раздели.
Ага хаберен допадна
вав Бургас града голема,
чорни байреци вдигнаха,
ясни камбани чукнаха,
притажни книги пуснаха
по големине чаршии,
че ми Кондол загинал
във чужда земя прикльота
от горцки куршум пронизан.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.