* * *

Виша герекиня поставя трудни условия за женитба

Провикна се назлън Стойна,
Стойне де, момне ле, Кодаде ле:
- Кой мой насади сред бял Дунав
на бял камък бяла лоза,
да цъфти бяло цвете,
да си връзва черно грозде?
Де я зачу момче латинче,
замъчи се, затруди се,
та посади сред бял Дунав
на бял камък бяла лоза,
че отиде у Стойнини,
у Стойнини на вратата,
та повика, та почука:
- Излез, излез назлън Стойно,
та погледай на бял Дунав,
на бял Дунав бяла лоза!
Излезла е, насмяла се:
- Аз не бях рекла това за това,
най бях рекла онова за онова.
Кой мой приви бял Дунава
да си тече край Стойнини,
край Стойнини равни двори,
равни двори, чимшир порти.
Замъчи се момче латинче,
та си приви бял Дунава
да си тече край Стойнини,
край Стойнини равни двори,
че отиде у Стойнини,
у Стойнини на вратата,
та повика, та почука:
- Излез, излез, назлън Стойно,
та погледай на бял Дунав!
Изляла е, насмяла са:
- Аз не бях рекла това за това,
най бях рекла онова за онова,
кой мой напрай латин стрела,
да я стреля в синьо небе,
в синьо небе, най баш звезда.
Замъчи се момче латинче,
та направи латин стрела,
та отиде у Стойнини:
- Излез, излез, назлън Стойно
да погледнеш латин стрела
как си лети в синьо небе!
Изляла е назлън Стойна.
Не я стреля в синьо небе,
най я стреля у Стойнини,
у Стойнини черни очи.
Ой наздраве, Стойне моме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017