* * *

Виша герекиня поставя трудни условия за женитба

Провикна се Дойна мома,
Дойне ле, Коладе ле, момне, ле, Коладе ле,
кой мой приве син, бял Дунав
през Дойнини равни двори,
той ще вземе Дойна мома!
Замъчи са малко момче,
малко момче, клето гърче,
мало й, млого, три години,
та приведе син, бял Дунав
през Дойнини равни двори,
че повика у Дойнини:
- Изял, излез, Дойне моме,
та си умий бяло лице,
бяло лице на бял Дунав!
Как изляла Дойна мома,
как изляла, бас сторила:
- Не съм рекла тази реча,
най съм рекла друга реча:
"Кой мой напрай от кокъла,
от кокъла лък и стрила,
да замере в небе звезда."
Замъчи са малко момче,
та направи от кокъла,
от кокъла лък и стрела.
Че отиде у Дойнини:
- Излез, излез, Дойне моме,
та ми кажи коя звезда,
коя звезда да замеря!
Не замери в небе звезда,
най замери Дойна мома
до меж двете черни очи.
Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017