* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Похвалила се Милкина мама,
хей Коладе ле, хей Коладе ле,
снощи вечер на кладенчето,
на кладенчето, на изворчето:
- Нийде ми няма, Милкина хубост,
ни в Цариграда бели кокони,
ни в Дряном поле виши гъркини.
Милкиното лице - бял лебед,
Милкините очи - черни череши,
Милините вежди - вити гайтани,
Милкината снага - тънка топола.
Отде я зачу момче латинче,
момче латинче, момче търговче,
че си накупи всякаква купя,
всякаква купя, купя коприна,
че си отиде на яланчето,
на яланчето, на мегданчето,
че из ясно, ясно се провикна:
- Геле ми, геле, всякаква купя,
всякаква купя, купя коприна,
купя коприна, бяла и червена,
бяла и червена, синя и зелена.
Извървяха се всичките моми,
да си купуват купя коприна,
най-подир иде хубава Милка.
Две й робини пътя метяха,
три й робини поли държаха,
като я видя момче латинче,
ума загуби, купя забрави,
че си я хвана за ръчицата,
за ръчицата, за десницата,
че си я хвърли в тежка гемия,
и си заплува на Черно море.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017