* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Похвалила се Милкинта мама,
младине ле, божне ле, мой Коладе,
че си имала хубава Милка.
Отде я зачу, момче латинче,
момче латинче, баш гемиджийче,
че си пуснало тънка гемийка,
по Бяло море, още по Черно,
че си построи до три дюкяна.
Първия дюкян, все сърма и злато,
втория дюкян, тамян и восък,
третия дюкян, тънка коприна.
Отде зачула хубава Милка,
че си отиде хубава Милка
да си купува тънка коприна.
Пред нея вървят дор две слугини,
пътя й метат, пътека й правят,
от страни вървят до две слугини,
до две слугини скутовете й държат.
Над нея хвъркат дор два гълъба,
дор два гълъба сянка й пазят.
Отде я зачу момче латинче,
че си грабна хубава Милка.
Отподир вика Милкинта мама:
- Ако ми станеш бяла кадъна,
да носи мама бяло за тебе,
ако ми станеш черна робиня,
да носи мама черно за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017