* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Похвалила се й Милина майка, Мило льо, джанъм,
Мило льо, бяло льо, бяло гражденче, тънко гъркинче:
- Няма ми нийде Милина хубост,
не в Цариграда, не в Дряно поле,
току я има във Търнов града!
Де я зачуло момче латинче,
то й откупило скъпи дюлгери,
че е отишло в елхова гора;
издялали са елхови дъски,
че направили тъненка шайка,
тъненка шайка - таш гемийка,
че й прекупило всякаква купя,
всякаква купя моминска труфя,
моминска труфя - писани хурки,
писани хурки, телли вретенца,
сърма и злато, бяла коприна.
Провикнало се момче латинче:
- Гелала, купя, моминска труфя!
Върви си мало, мало й голямо,
току ми няма хубава Милка.
Ей де ми водят хубава Милка -
една й слуга пътя метеше,
друга й слуга скути дръжеше;
че си влезе във тъненка шайка,
в тъненка шайка - таш гемийка,
да си избира сърма и злато,
оирма и злато, бяла коприна,
писани хурки, телли вретенца.
Като я видя момче латинче,
то я улови за дясна ръка.
Че подкарало тъненка шайка,
тъненка шайка - таш гемийка.
Че се нровикна момче латинче:
- Мор, ой те тебе, хубава Милке!
Когато трънка грозде пусне,
тогаз ще видиш твоята майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017