* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Духни ми, льохни, бел ветер,
разтопи бели снегове,
разкарай вакла гемия
на Скендер да е изкараш,
та че ми рукни и викни:
- Ела, вземайте коприна,
имам и бела, зелена,
имам и сине, червена,
кому каквано прилега!
Врют си момине дойдоха,
Сирма девойка не дойде.
Кайно си дума думаха,
ей е и та са подаде
низ зеленоно ливаде
със трине сестри лефтери -
една хи пътян метеше,
авене хи крилца държеха.
Отдалечко са засмиват,
отблизко ми продумуват:
- Гемиджи, вакло копиле,
имаш ли сърма, коприна?
Имам си, имам, Сирмице,
влези в гемия - отбери,
каквато тебе прилега!
Ага ми влезе в гемия
и той ми ключна гемия,
че ги ми рукна и викна:
- Духни ми, льохни, бел ветер,
разкарай вакла гемия!
Мен се е Сирма присмяла,
гайгаже ме е зовала,
на фесан, на кичилкине,
на люкан, на папуцене.
Пък я се, майчо, почудих
как да си ми е измамем.
Га че си, майчо, прикупих
цела гемия коприна,
че си ми рукнах ваз село,
ваз село, още низ село.
Врют си момине дойдоха
да вземат бела коприна,
и Сирма мома си дойде,
със трине лелки лефтерки...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017