* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Де се й чуло и видяло,
баща дъщеря да вземе?!
Радка тейно си думаше:
- Тейно льо, стари бубачо,
станало й девет години,
откак е маня умряла -
ти оти не се ожениш,
мащеха да ми доведеш,
на хизмет да ми помогне?
Радкина тейно думаше:
- Радке ле, олум, Радке ле,
девет години станало,
девет съм села обидел,
девет съм коня уморил,
да ходя, Радке, да търся,
майкината ти прилика -
не мога да я намеря.
Сал' ти, Радке ле, приличаш,
на майкинта си прилика,
аз ще тебе да взема.
- Мълчи, тейно льо, не думай,
от хората й срамота,
от Господа й грехота!
Радкина тейно думаше:
- Радке ле, олум, Радке ле,
аз ще, Радке ле, да ида,
владика да си попитам,
владика, стара патрика.
Отишъл тейно й да пита.
Тейно й владика думаше:
- Владико, стари патрико,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
"Аз дето съм сял нивата,
бива ли да я пожъна?"
Владика дума на тейно:
- Ка' ще, холън, не бива,
когато нива ти си сял,
ти да я, холън, пожънеш?
Радкин се тейко повърна,
че на Радка думаше:
- Радке ле, олум, Радке ле,
аз ходих, Радке, аз питах
владика, стари патрика.
Владика ни изян дава,
ний двама да се вземеме.
Търтила й Радка да бяга
в комшии през комшулуци,
викнала й, та й заплакала:
- Де се й чуло-видяло
баща дъщеря си да вземе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017