* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- Данке ле, чедо хубаво,
Данке ле, чедо разумно,
не обличай бела премена,
че татко ти е неверен,
той ще те, Данке, излъже,
и ще те, Данке, разлюби.
Данка си хора не слуша,
бела премена облече
и си на хоро отиде.
Като се от хоро връщаше,
баща на Данка думаше:
- Все ходя, Данке, и гледам
майчин ти поглед да видя,
майчино ти ходене да погледам.
И нийде не мога да видя
до днес ми беше дъщеря,
от днес нататък стопанка.
Данка си сълзи порони
и на баща си продума:
- Змия език да ти изяде,
дето ми това говориш!
Баща на Данка продума:
- Какво съм казал, ще свърша!
Я иди, Данке, я иди,
венчални свещи да вземеш,
ние двамина ще се венчаем.
Данка си свещи вземала
и са към черква тръгнали,
като пред черква стигнали,
девет се врати затвориха,
девет са попа онемели,
девет са кандила угаснали.
Слугата навън излязъл
и си Данка попитал:
- Да не сте нещо роднина?
Данка си сълзи пророни
и му тихо отвърна:
- Не сме си нещо роднина,
но сме баща и дъщеря.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017