* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Майка си Радка учеше:
- Кажем ти, Радке, учим те,
пази се, Радке, пази се,
как те е майка пазила
от огън, Радке, от вода,
че имаш брата хайдутин,
та ще те, Радке, откраднат,
та ще те далек заведат -
пази се Радка, варди се!
Пуста се случка случила,
разболяла се майка й -
метна се майка, загина!
Остана Радка сираче
при бракя Радка, при баща.
Три годин Радка жалила,
се черна кърпа носила,
бело си лице не мила,
па на баща си продума:
- Тате ле, стари тате ле,
я ди, тате, да търсиш -
за дома жена намери,
къщата, тате, да гледа!
Баща на Радка продума:
- Радке ле, кьерко хубава,
три годин, кьерко, ка хода,
не мога мома да найда,
на майка ти да прилича -
я хайде, Радке, я хайде,
със тебе да се вземеме,
че носиш лице майчино!...
Радка на баща продума:
- Тате ле, стари тате ле,
я иди, тате, попитай
владики, стари попове -
да не е, тате, грехота
и от хората срамота?
И он отиде и пита
владики, стари попове:
- Каква съм бахча посадил,
може ли я да я бера?
А владики му думаха:
- Като си садил - ще береш!
Нали е Радка разумна -
доде баща й се върна,
отключи златни сандъци,
нагребе кофа жълтици,
на златари ги занесе,
па на златари думаше:
- Златари, златни златари,
я ви на кофа жълтици:
ще да допрата баща си,
главата да му златите,
жив да го не върнете!
Па си дочака баща си,
па на баща си продума:
- Тате ле, стари тате ле,
я иди, тате, я иди
при тия златни златари,
главата да ти позлатат,
грехове да ти одмахнат,
па тогай ще се вземеме!
Баща й стана, отиде -
жив назад не се завърна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017