* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Що имала макя, чувала
до една Радка хубава.
Макя се болна разболя
и ми се тежко разлежа,
и на Радка си думаше:
- Радке ле, черко хубава,
беличко да се не облачиш,
гладичко да се не оплиташ
добре бащу си да гледаш,
че е баща ти самичък.
Тава си майка изрече
и се от душа отдели.
Самичка Радка остала.
Ходила е Радка, жалила,
ни се е бело облекла,
ни се е гладко оплела -
цели ми девет години.
Рано е Радка ранила
у една млада неделя.
Равни си двори помела,
на пътя сметта изхвърли
и се назаде повърна -
на баща си Радка продума:
- Хайде се, татко, ожени -
на тебе жена доведи,
на мене, татко, отмена.
Баща на Радка продума:
- Аз ходим, Радке, и търсим
цели ми девет години
кат майка ти, Радке, не найдох!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017