* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Тейко на Денка думаше:
- Денке ле, дъще Денке ле,
станало е девет години,
откак майка ти умряла.
Все ходя, Денке, все търся,
майкината ти прилика,
майкиното ти дребно ходене,
и майчината ти носия.
Нийде, Денке, не намерих.
Ти на мама си приличаш,
майчиното носене носиш,
майчиното дребно ходене.
Ти ще ми бъдеш жена.
Денка се жално нажали,
дребни си сълзи зарони.
Тя на тейна си думаше:
- Не бива, тате, не става,
български закон не дава,
баща чедото да води.
- Бивало, Денке, ставало,
обличай се, Денке, тъкми се
с майчината си премяна.
Ще идем да ни венчаят.
Денка се пак молеше:
- Не бива, тате, не става.
Я питай, тате, я питай
попове, още даскали.
Тейко на Денка пак дума:
- Питах ги, Денке, питах ги.
Бивало и е ставало.
Денка се силно провикна,
провикна и заплака:
- Боже ле, вишин Господе,
Чуваш ли, Боже, виждаш ли?
Като в черква отидем,
в черква под венчило,
изясно, Боже, да гръмнеш,
тате в чело да удариш.
И да ме, Боже, отървеш.
Че се й на Бога смилило,
като в черква са влезли,
в църква под венчило,
изясно се е треснало,
тейко й в чело ударило,
че се е Денка отървала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017