* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Радка сираче,
мънина, Радке, тетюва,
без майка Радка, без баща,
бащица Радки думаше:
- Заран рано ще станеш,
заран рано ще идем
в гората на колибата.
Рано е Радка станала,
хляб е голям омесила,
после в гората отишли,
до гората, на колибата,
до пладне сено сбирали,
след пладне купа захванали,
Радка си купа кладеше,
баща й сено хвърляше,
бащица Радки думаше:
- Като ти гледам в полите,
в полите и клиновите,
като че гледам майка ти.
Я питай, Радке, разпитвай,
бива ли и приляга ли,
баща дъщеря да вземе.
Радка си нищо не рече,
наведе глава надолу
и зарони дребни сълзи,
после си глава повдигна
и си на баща продума:
- Ой ти, бащице, динино,
чуйш ли де свирят кавали
и де дрънка стадо овчано, -
там е мойто либе хубаво
и него ще си аз взема.
Баща се Радка люто разсърди
и си сеното захвърли,
та си Радка затрупа
и си купата подпали.
Там дето й очи горяха,
до три извора бликнаха,
там де й коси горяха,
до два стана тъкаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017