* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Великин баща думаше:
- Мари, Велико, Велико,
станало й девет години,
кат' е майка ти умряла,
все ходя, Велике, все търся
нейната лика-прилика
и не мога да я намеря.
Таки ми приличаш, Велике,
на майка си, мар, Велике,
нейните думи ти думаш,
нейната хубост ти носиш.
Ай да се двама вземеме!
Велика дума бубо си:
- Бе стой, бубо льо, не думай,
таз дума за думане ли й, -
от хората й срамота,
от Господа й грехота!
Ти иди, бубо, ти иди
на нашата нива голяма,
от четири краища я запали
и на средата ти седни.
Ако се нива запали,
ний двама ще се вземеме.
Но от Бога изин кат няма,
нивата не се запали
и те не се двама вземали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017