* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- Дъщеро Радке, дъщеро,
пази се, Радке, от вода,
от вода, Радке, от огън,
най-много от баща рождени!
Баща ти, Радке, е хайдутин
и ще те тебе излъже.
Додето това издума,
и се със душа раздели.
Жали я Радка, жали я
цели ми до три години.
Нали й много дотегна,
къщна и кърска работа,
и на баща си продума:
- Тате бе, мили, рождени,
хайде се, тате, ожени!
На мен ми много дотегна
къщна и кърска работа,
хайде се, тате, ожени,
на тебе, тате, премена,
а пък на мене отмена.
Тейо си нищо не каза,
само се малко позасме
и си на Радка продума:
- Дъщеро Радке, дъщеро,
ходил съм, Радке, скитал съм,
майчина лика не найдох,
само си ти на майка си,
и на майка си приличаш -
я хайде да се вземеме!
Радка си нищо не каза,
дребни си сълзи порони
и на баща си продума:
- Тате бе, мили, рождени,
от хора е, тате, срамота,
а от Бога е грехота!
Я иди, тате, попитай
попове, стари калугери,
та те на нас да разрешат!
Тейо по попове отива
и на попове продума:
- Попове, стари калугери,
садил съм бахча хубава,
три годин плод не имала,
сега е бахча родила,
бива ли да я обера,
или некому да я дам?
Попове, стари калугери,
те си на тейо думаха:
- Щом си бахчата ти садил,
три години плод не имала,
сега е бахча родила,
ти ще да си ги обереш!
Тейо се много зарадва,
право се назад повърна
и си при Радка отиде
и на Радка той продума:
- Дъщеро Радке, дъщеро,
нас ни попове разрешиха,
я тръгвай, Радке, след мене
двама в черкова да идем!
Радка си нищо не каза,
дребни си сълзи порони
и след баща си тръгнала.
Както във черкова влели,
кандилата изпадали,
калугерете избеснели
и поповете изнемели.
Тъмен се облак задало,
кървав е дъжд заваляло.
Хората се спитваха
да не са нещо роднина.
Ма те не са нищо роднина,
ами са баща й дъщеря.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017