* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Велика дума, джанъм, буба си:
- Хайде се, буба, ожени,
на мене майка доведи, (2)
на мене, буба, мащеха,
тя да ме, буба, научи
тънкото даре да тъка,
тънкото даре, месале.
Велики буба думаше:
- Аз ходих, Велике, търсих,
не можах да си намеря
на твойта майка да мяза,
нейно ходене да ходи,
нейно носене да носи.
хората думат, Велике, -
ти си мязала на майка си.
Я иди горе в собата,
вземи си китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
хвърли си дрехи момински,
облечи дрехи булчински,
че се хубаво нагласи
като булка за венчаване,
ний да се двама вземеме.
Велика дума буба си:
- Стой, буба, не думай таз дума,
от хората е срамота,
а от Бога е грехота!
Де се е чуло, видяло,
баща дъщеря си да вземе!
Излязла и заплакала,
взела е шише във ръка,
влязла е в тъмна маза
да точи вино червено.
Направи свещи вощени,
запали злато кандило
и на гробища отиде.
Прикадила и припалила,
викнала и заплакала:
- Я стани, мамо, я стани,
хубаво да ме научиш.
Аз казах, мамо, на тате,
на мене майка да доведе,
а пък тате на мене каза -
аз съм мязала на тебе...
Великина майка продума:
- Велико, мила мамина,
кога на нива идете,
на нива жито да жнете,
сред нива кат' пладнувате,
баща ти ка полегне,
ти драсни клечка кибрит,
запали жито край него,
баща ти жив да изгори.
Велика жито запали,
баща си жив изгори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017