* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Теньо на Недка думаше:
- Недке ле, чедо татево,
станало й девет години,
като майка ти й умряла,
се ходя, Недке, се търся,
дано кат нея да срещна.
Никой на нея не мяза,
ти много мязаш на нея,
ха да се двама вземеме,
вземеме, да заживейме.
Недка татьо ле думаше:
- Не бива, тате, не става,
от Господя е грехота,
от хората е срамота!
Как ще се двама вземеме,
нали сме баща й дъщеря?
Ти иди, татьо, ти питай,
владици изин ко дадат,
попове ко ни венчаят,
чак тогаз ще се вземеме.
Отива баща й да пита,
той на владици продума:
- Имам си дърво ябълка,
станало й девет години,
се цъфти, плод не завързва,
тази година пак цъфна,
пак цъфна, един цвят остана,
една ябълка завърза,
може ли да я откъсна?
Владици Теня думаха:
- Ти можеш да я откъснеш,
откъснеш, да я разрежеш,
да видиш в нея кво има.
Теньо си във тях отива
и си па Недка продума:
- Аз ходих, Недке, аз питах,
владики изин дадоха,
попове ще ни венчеят.
Я се по-бързо премени
и се за булка натъкми!
И са в черквата отишли.
Като в черквата влязъли,
поповете онемяли,
кандилата са изгаснали,
клепалата са паднали.
Питропи ги попитали:
- Да не сте близко роднина?
Теньо си нищо не каза,
ами булката продума:
- Ний не сме близко роднина,
пък сме баща и дъщеря!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017