* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Сала без майка,
само с баща си Ивана.
Жаляла Сала майка си,
жале я девет години.
Леля си Сали думаше:
- Лелина, Сале, лелина,
я стига жале майка си,
я слушай да те науча -
днес петък, утре събота,
други ден свете неделя,
да станеш рано в неделя,
умий се да те оплете,
па се хубаво премени,
обличи риза със поли,
надени сукман сукненик,
завърти наниз теготен -
колкото туриш на шия,
два пъти тури на снага.
Па ще те, Сале, заведа
на Чифличенски сборови. -
Сала си леля послуша,
мина се петък, събота,
станала рано в неделя,
та се умила, оплела,
и се хубаво премени,
та я леля й поведе
на Чифличенски сборови…
През деня пяла, играла,
кога се в къщи върнала,
Сала се в къщи разшета
да готви топла вечеря…
Татю й си я гледаше
и си на Сала думаше:
- Татюва, Сале, татюва,
като те гледам че шътъш,
сакачи гледам майка ти.
Дали ще бива, приляга
ний двама да се съберем,
съберем, да се вземеме...
Сала си татю думаше:
- Огън ти уста изгаря,
зъймя ти език прияда,
дето издума тез думи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017