* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Останал Стойчо млад вдовец.
Ходил е Стойчо, тросил е
кайно първана прилика;
нийде си Стойчо не найде
негована си прилика.
Тогав се назад заворна,
та си на щерка викаше:
- Станку льо, мое дъщеру,
ходих ми, щерку, та тросих
кайно майка ти прилика -
нийде си, щерку, не найдах
майчината ти прилика.
Ти си е, Станку, най-мязаш
в лицено и в гълченено,
хайде с теб да се зьомеме!
Станка на Стойчо думаше:
- Татко льо, мили татко льо,
де се е чуло-видело
баща дъщере да взема?
Иди си, тетю, запитай
попове и владикове
и още стари даскале
дали ще изин да дадат.
- Чуло се, щерку, не чуло,
сега ще да се прочуе!
Та че си стана, отиде
при попове и владици
и още стари даскале,
да си ги пита, разпитва.
Че хми не казал какно е,
ам хми е казал обратно:
- Попове и владикове
и още стари даскале,
нещо ще да ви попитам.
Садил съм блага ябълка
на мойне равни дворове,
станаха девет години
рожба ми не е родила,
сега е рожба родила -
бива ли да си е обера?
- Бива си, Стойчу, бива си,
ала си курбан заколи.
Стойчо се назад заворна,
та си на Станка думаше:
- Станке ле, мое дъщеру,
попове изин дадаха,
попове, още даскале,
даскале и владикове
ний с тебе да се зьомеме.
Станка на Стойчо викаше:
- Татко льо, мили татко льо,
щом ще невеста да бъда,
иди ми, татко, порукай
златари и куюмджие
гиздило да ми излейот.
Та че си Стойчо отиде
при златари й куюмджие
всекакво гиздило да лей.
Станка си послед отиде
при златари й куюмджие,
та си хми тихо думаше:
- Златари й куюмджие,
не лейте Станки гиздило,
ам си ми, а бре сковите
до един сандък сребърен,
та ме в сандъкан турите
отвътре да се заключа,
та че ме в морено метните!
Де се е чуло, видело
баща дъщере да взема!...
Златари си я послушаха,
та си я в море хвърлиха.
Кой как си мине край море
и си сандъкан погльодва,
не може да я извади.
Отде замина царювиен,
царювиен малки сина,
та си сандъчек извади,
та си го у тех отнесе.
Ага го тамо остави,
вечеро мандже оставет,
утирно не е намират.
Утирно мандже оставет,
вечерон не е намират.
Царица сино викаше:
- Какво й, сино, сова чудо?
Вечеро мандже остане,
утирно не е намираме,
утирно мандже остане,
вечеро не е намираме!
Отвори, сино, сандъкан,
да видим, синку, да видим
има ли нещо във него!
Ага сандъчек отвори,
та си ми Станка извади
и се за нея ожени
царювоно най-малконо.
Станка царица станала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017