* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Чувала майка, гледала
една ми дъщера Радка.
Таман я майка отчува,
тежко се болна разболя
и си на Радка думаше:
- Я ела, Радке, при мене,
че виждам, Радке, усещам,
че скоро, Радке, ще умра -
нещичко да ги заръчам!
Кога си умра, Радо ле,
черна си кърпа забради,
бело си лице потевни,
чистичко не се обличай,
баща си в очи не гледай,
че е баща ти курварин,
курварин, още влъхварин -
той ще те, Радке, излъже,
на нему жена да станеш!
Таман си това заръча,
Радкина майка умрела.
Жалила Радка, плакала
една ми цела година.
Кога е втора почнала -
станала рано в неделя,
станала и се умила,
бело се Радка премени
и си на баща казала:
- Жалихме, татко, плакахме
една ми цела година -
майка не можахме да върнем.
Я иди се, татко, ожени,
на мама прилика намери!
Татко на Радка продума:
- Аз ходих, Радке, и търсих,
като тебе мома не найдох!
Я хайде, Радке таткова,
със тебе да се венчаем!
Радка на татко продума:
- Да идеш, татко, да идеш
попове да си попиташ,
попове, стари владици,
дали ще, татко, разрешат
щерка за жена да вземеш!?
Радкин баща отиде,
попове да си попита,
попове, стари владици.
Питал ги - разрешили му.
Като се в къщи завърна,
отдалеч се татко провикна:
- Стегай се, Радке, стегай се,
ний с тебе да се венчаем,
мен ми попове разрешиха,
попове, стари владици!
Радка на татко продума:
- Я иди, татко, я иди
при кунописци-златари,
на икона да ме изпишат,
със злато да ме обковат!
Радкин баща отиде
при кунописци-златари -
какво му Радка искала,
това им баща заръча -
на икона да я изпишат,
със злато да я обковат.
Всичко златари свършили -
Радка на икона изписали,
със злато са я обковали.
Като се в къщи завърна,
Радкин баща Радки думаше:
- Я хайде, Радке, я хайде!
Какво ми, Радке, заръча,
всичко съм сторил-направил.
Я хайде в черква да идем,
попове да ни венчаят!
Като във черква отишли
Радка икона държеше,
тихом се Богу молеше:
- Помогни, Боже, помогни!
Моля те, Вишни Божичко,
татко ми камик да сториш!
От грех ме, Боже, оттърви,
че татко, Боже, намислил
щерка за жена да вземе!
Дочул й Господ молбата -
каквото искала - сторил го!
Както й татко стоеше,
тъй го на камик посторил,
Радка от грех е оттъмнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017