* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Еленка дума тате си:
- Тате ле, по-стар бубайно,
сега са девет години,
откак е майка умряла.
Аз вече ми е додеяло
в дълбоки изби да влизам,
да влизам, тейно, да излизам,
червено вино да точа,
слюбници да дочаквам,
да дочаквам и да ги изпращам.
Тежката софра да слагам,
да слагам, тейно, да вдигам.
Търси си, тейно, къщница,
къщница, млада домница.
Еленкин баща говори:
- Щеро Еленко, Еленко,
и ходих, щерко, и търсих,
редом казите обидях,
казите и касабите,
нийде си лика не найдох -
ти мязаш, щерко, майка си.
Кат зачула Еленка таз дума,
викнала, та заплакала:
- Бива ли, татко, бива ли,
де е станало тв'а чудо,
та и с нас дега да стане.
Тате ле, по-стар бубайно,
утре е Света Неделя,
ти в черкови да идеш,
попове да си запиташ
и още по-стари владици.
Баща й стана, отиде,
той си попове излъгал:
- Попове, стари владици,
сега са девет години,
аз имам дърво ябълка,
все цъфти, не завързувва.
Таз година ми завърза
една ми златна ябълка.
Бива ли да я откъсна
или на хората да я дам?
Попове му казали:
- Дето ще я дадеш на други,
откъсни си я сам ти.
Еленкин баща излезе
и до де в къщи да иде,
Еленка на въже увисна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017