* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

До село писмо стигнало,
де има хубава мома,
при паша да я изпратят.
Чудят се олам, маят се,
коя мома да изпратят,
най-подир те са решили,
Станка да си изпроводят,
Станка, клето сираче,
че няма майка да плаче,
и няма тейко да плаче.
Като си Станка викнали,
викнали и казали.
Станка си нищо не рече,
бистри си сълзи пророни,
право си у тях отиде,
че отвори пъстри сандъци,
че се хубаво премени,
и си при паша отиде.
Като си паша наближи,
паша на чардак седеше,
ремък жълтици държеше.
Като го Станка наближи,
отдалече селям даваше,
отблизо поклон правеше.
Паша на Станка думаше:
- Станке ле, бяла българко,
че как те пусна майка ти,
майка ти още баща ти,
при мене да дойдеш?
Станка му всичко разправи:
- Пашо ле, пашо ефенди,
аз нямам майка, ни баща,
когато бяхме мънички,
с мойто братченце,
двама на пътя играхме,
край нази турци минаха,
мама и тате убиха,
и братчето ми вземаха,
ази самичка останах,
да нямам нийде никого.
Тогаз се паша опомни,
че и него са го турци крадили,
и той си Станка прегърна,
че я в челото целуна,
и си на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестричке,
аз съм твойто братченце,
не бива, Станке, не става,
при мене, Станке, да останеш,
иди си, Станке, иди си!
Много й злато нададе
и на Станка поръча:
- Твойте чорбаджии,
чорбаджии и кметове,
при мене ще ги изпроводиш,
бакшиша да си получат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016