* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Пиле писка, Милке, на ябълка,
хем си писка, Милке, хем нарича:
- Спиш ли, Милке мари, разбуждай се,
турци земя, Милке, поробиле,
де бе старо Милке погубиле,
де бе младо, Милке, притупкале,
останале, Милке, два сирака,
два сирака, Милке, два близнака.
Флориха ги, милке, на две ели,
на две ели, Милке, съкувити.
Ветър духне, Милке, полюля ги,
мъгла падне, Милке, нахрани ги,
дъжд ми сипе, Милке, окъпе ги,
слънце грее, Милке, изсуши ги.
Нарасле са, Милке, по-големки,
та се зеле, Милке, брат и сестра,
стигнали са, Милке, мъжко дете,
отишли са, Милке на чаршио,
да си хванат, Милке, алаико,
да им люлей, мари, и момчето.
хванали си, жаним, алаико,
хем го люля, жаним, и говори:
- Ани, нани, сине от сино ми,
ани, нани сине от щерка ми!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016