* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Примирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
примирил я е Кара-Димитър,
Кара-Димитър с Михал войвода.
Два дни мирили, три дни делили,
че се паднало Кара-Димитра
сестра за жена, майка робиня,
че се родила мъжка им рожба,
че я люляла стара робиня,
че я люляла, че й е пяла:
- Нани ми, люлю, синово дете,
синово, та па още дъщерно!
Как я зачул Кара-Димитър,
та на робиня той тихо дума:
- Айде, робиньо, стара робиньо,
да ми запееш снощната песен,
дето я пя на мъжка ми рожба!
Стара робиня дума Димитра:
- Не смея, а бре, Кара-Димитре,
да ти запея снощната песен,
дето я пях на мъжка ти рожба,
ще ми отрежеш белите ръце,
белите ръце, белите крака!
Па си запяла снощната песен,
че се разсърди Кара-Димитър,
та й отряза белите ръце,
белите ръце, белите крака.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016