* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ружице, бела ружо!
Черешица род родила,
от рожба се покършила,
на две стебла две ябуки,
на третото славей стои,
славей стои, песен пое,
у песента наричаше:
- Ишле, мишле, разбуждай се -
турци земя поплениха,
що би старо, кье погубят,
що би младо, кье залюбят,
дечицата кье подгазят!
Салте ми е останало
един Янкул и Янинка,
Янкул беше три години,
Янинчица три месеци.
Па раснаха, пораснаха,
падна Янкул за женене,
Янинчица за главене.
С'искаха се, увзеха се,
водиха се три години -
три години дъжд не хвана,
туку мъгли и прахове,
туку слани и градове...
Па сдобиха мъжко дете;
не е дете като дете,
но е дете люта змия,
та па змия пепеляна...
Янинчица говореше:
- Е, Янкуле, стопанине,
я иди си на нов пазар
да си купиш робинчица,
робинчица влахинчица;
не гледай младо, та скъпо,
ни гледай старо, евтино -
средна жена за работа,
да ни люля мъжко дете,
да го люля, да го баня!
Ойде Янкул на нов пазар
да си купи влахинчица,
влахинчица робинчица;
не гледа младо, та скъпо,
ни старо, та евтино -
средна жена за работа...
Дойде Янкул довечера,
и доведе влахинчица.
Кога било утре рано,
ойде Янкул на оране;
Янинчица платно ткае,
робинчица дете люля -
с нога им дете люля,
с уста им песен пое:
- Нани, люли, мъжко дете,
и от брата, и от сестра -
от Янкула и Янинка,
от моята пръвна челяд!...
Дойде Янкул от оране,
Янинчица говореше:
- Е, Янкуле, стопанине,
какво пое робинчица
на нашето мъжко дете:
"Нани, люли, мъжко дете,
и от брата, и от сестра -
от Янкула и Янинка,
от моята пръвна челяд!"
Па ойдоха у църквица,
у църквица Мариица;
кога са се изпитали,
ега ле са брат и сестра
и нийната милна макя!
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги разстенали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016