* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Гьорги си търнува нах манастирен,
Гьорги си Стани тихо ромоне:
- Ой Стано, Стано, първо любове,
какъв армаган да ти донеса?
- Ой Гьорге, Гьорге, първо любове,
купи ми, Гьорге, стара робинка,
да ми люлее малоно дете!
Станал е Гьорги, та е отишъл,
купил хи армаганана,
армаганана, стара робинка;
проводил хи е стара робинка
да хи люлее малоно дете.
Та че отишъл на друг манастир;
ага се върна от манастирен,
та си отиде на Станини двори,
от конче слиза и Стана пита:
- Ой Стано, Стано, първо любове,
слуша ли те стара робинка,
люлее ли ти малоно дете?
- Ой, Гьорге, Гьорге, първо любове,
слуша ме, слуша стара робинка,
люлее си ми малоно дете,
хем го люлее, хем му запява:
"Неини ми, неини, Станино дете,
Станино дете, бабино внуче,
ей съй е майка Стана люляла,
Стана люляла, Гьорги държала!"
Гьорги си влезе при стара робинка,
та си робинки тихо ромоне:
- Ой те, робинко, стара робинко,
оти ми пееш такива песни -
да не бъдеме със Стана роднина?
- Ой, Гьорги, Гьорги, ти мои сино,
вие сте, сино, двамина братя,
я ви съм, сино, старана майка!
Гьорги се тогава чудом зачуди:
- Оти, майчо, думаш сакива думи,
ако сме с Стана двамина братя?!
Тогава станаха Стана и Гьорги,
та отидоха нах манастирен,
та са седели до три години -
дано хи Господ тях испрости...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016