* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

А га станало размир години,
та избягали Михал и Станка,
че са бягали девет години,
не се срещнали, не се видели.
Че се срещнали Михал и Станка,
че се срещнали в гора зелена,
та се взели за първи любета.
Даде им Господа мъжко детенце,
та си хванали стара слугиня,
та да им държи мъжкото детенце.
Тя го държала и го люляла
и му е, холъм, песни изпяла:
- Нани ми, нани, синово чедо,
синово чедо и дъщерино,
така е майка Станка люляла,
така си е и Михалча държала.
Отде я зачу Михал майстора,
той си продума на бяла Станка:
- Хей, мари, Станке, хей, мари, любе,
ние сме били брат и сестрица,
това ни било старата майка,
та хайде, сестро, да забягнем,
ти къде изгрев, аз къде заход,
да се не срещнем, да се не видим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016