* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ей, Янкула, млад Янкула!
Изникнало едно дърво
сред полето, край морето,
най на връо славей пиле,
къ си пее и си свири:
- Чуйте, чуйте, мало й старо,
що кье каже славей пиле:
"Турци земя кье попленят,
що е младо, кье залюбат,
що е старо, кье погубят,
дребни деца кье потапкат!"
Още рече славей пиле,
още рече, не отрече,
турци земня попленили,
що е младо, залюбиа,
що е старо, погубиха,
дребни деца потъпкаа.
Останали две дечица,
две дечица млечничета,
млечничета в долна къща
под подница залупени.
Та раснали, пораснали,
та станали девет годин
и хванали да се любат.
Любили се мало й много,
мало й много, петнайсе годин,
и сдобиа мъжко дете,
не е дете като дете,
ами си е люта змия.
Отговаря Дан Янинка:
- Е, Янкула, млад Янкула,
не е дете като дете,
току си е люта змия!
Я да станеш да си идеш,
да си идеш на Дойрене,
на Дойрене на нов пазар,
да откупиш стара жена,
стара жена пейовица,
да я караш в нов' одая
да ни люля мъжко дете!
Па си стана млад Янкула,
та си ойде на Дойрене,
на Дойрене на нов пазар,
откупи си стара жена,
доведе я в нов' одая
да им люля мъжко дете.
Дадоха й полюляйка,
залюля си мъжко дете,
залюля си, запея си:
- Нани, люли, мъжко дете,
от сино ми, от Янкула,
и от кьерка, от Янинка!
Дослуша га Дан Янинка,
на Янкула отговаря:
- Е, Янкула, млад Янкула,
я си слушай стара жена
каква песна она пее:
"Нани, люли, мъжко дете
от сино ми, от Янкула,
от кьерка ми, от Янинка!"
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016