* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Разиграла се е Влашката земя
покрай крайнина,
триста влахкини робини
и на моравка ги изнесли.
Там ги турци делили,
всякому по една мома хубава.
На Харамзата се паднало
Марга мома хубава,
Марга мома, българка.
Харамзата напред коня караше
в стъдено време замръзно.
От пети й меса късаше,
алено кърве течеше.
Че я Харамзата закара
при неговите кадъни.
И те се чудо чудеха
на нейната хубост
и на нейно лице,
и си сами мислеха
на каква тежка работа
да я накарат
да си лицето изгуби.
Денем я караха люти пещи да пали,
нощем я караха деца да люлее.
Пак си лице не изгуби,
че я Харамзата попита:
- Мари ле, моме хубава,
немаш ли нийде роднини?
Нито майка, нито баща,
нито сестра, нито братец?
Марга му думаше:
- Един братко съм имала,
като съм била мъничка
и него са турците робили,
да са го потурчили.
Харамзата й думаше:
- Марге, моме хубава,
да видиш познаваш ли го?
Марга му думаше:
- Майка ми казваше,
на десния крак белег имаше,
големия му пръст от огън изгорен.
Храмзата й думаше:
- Марге ле, моме хубава,
я ми десния ботуш издръпни.
Марга му ботуша изтегли
и го от белега познала.
Сестра и брат са излезли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016