* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Седнал ми беше Михал войвода,
бре, гиди, гиди, Михал войвода,
на висок алай, на дебел дюшек!
Той си имаше девет робинки,
десетата е Станка робинка,
Станка робинка, бяла гъркинка.
Тя му налива, тя му долива
полвинта вино, полвинта с сълзи.
Отговаряше Михал войвода:
- Бре, ой те тебе, Станке робинке,
защо ми чаша, чаша наливаш
до полвин чаша с руйно ми вино,
от полвин чаша с бистри ми сълзи?
Отговаряше Станка робинка:
- Бре, ой те тебе, Михал войвода,
знаеш ли, Михал, помниш ли, Михал,
че кога бяха гладни години,
гладни години, гладни-размирни,
че ти ме отвзе от моите братя
за шиник жито, за шиник просо.
Че не бива ли да се развърнем
жито за жито, просо за просо?
Отговаряше Михал войвода:
- Бре, ой те тебе, Станке робинке,
Станке робинке, бяла гъркинке,
той ко би Михал тъй се развръщал,
той не би имал девет робинки
и десетата - Станка робинка,
Станка робинка, бяла гъркинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016