* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Падна книга цару от небето,
прегледа я цара, пречета я,
па не може книга да познае.
Он повика попове-гякове,
не можеа книга да познаа,
он повика владики-патрики,
не можаа книга да позная,
па повика стари поп Никола -
книга чети стари поп Никола,
книга чети, градом сълзи рони.
Согледа го до честита цара,
па на попа потийом говори:
- Таком Бога, стари поп Никола,
книга четеш, градом сълзи рониш,
дали е на зле, или на добре?
Проговори стари поп Никола:
- Таком Бога, до честита цара,
ни е на зле, нито е на добре -
поробени две мънинки деца,
поробени деца, откарани,
едното мъжко, другото женско
мъжкото е Ашиким Никола,
женското е Ашиким Стефана.
Порасная деца, порасная,
па се двете деца заиская,
заиская деца и вземая.
Щото беше Ашиким Никола,
па си пойде на нова пазара,
изпраща го Ашиким Стефана,
изпраща го и па му нарича:
- Леле, любне Ашиким Николу,
като ойдеш на нова пазара,
не купувай що свето купува,
най си купи стара робинчица,
да го люля наше мъжко дете,
да го люля, песен да му пое.
Послуша я Ашиким Никола,
като ойде на нова пазара,
не купува що свето купува,
нел си купи стара рабинчица,
отведе я дома на дворове.
Щото беше Ашиким Стефана,
обаняла нино мъжко дете,
па изнела ризи да му пере,
па застана на чакма пенчера,
па послуша стара робинчица,
какво люля нино мъжко дете,
какво люля, каква песен пое.
Люляла го стара робинчица,
люляла го, песен му пояла:
- Нани-тани това мъжко дете
и я имах деца като тебе -
мънинки ги турци заробиха,
заробиха турци, откараха.
Мъжкото е Ашиким Никола,
а женското е Ашиким Стефана.
Ка я дочу Ашиким Стефана
па викнала-заплакала:
- Ела, братко Ашиким Никола,
да послушаш наша стара макя,
какво люля наше мъжко дете,
какво люля, каква песен пое.
Ка я дочуя Ашиким Никола,
разплака се Ашиким Никола,
проговори Ашиким Никола:
- Леле, сестро, Ашиким Стефано,
ти си иди отде слънце изгрява,
я че идем отде слънце залезва
да се ние вече не ставиме,
да се ние вече не виждаме.
Слуша го Ашиким Стефана
она ойде отде слънце изгрява,
а он отиде къде слънце залезва,
та се они вече не ставия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016