* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ябълка е род родила дилбер,
на две вейки две ябълки,
на трета славей пее,
като пее дури дума:
- Спиш ли Мильо - буден бъди,
че татари земя взеха,
земя взеха и превзеха,
старо губят младо робят,
мъжки деца на кон качват.
Само останало, останало
Янкул дете в люлчица
и Еринка в пеленки.
Па са расли и порасли,
кога големи станали
Янкул Еринки думаше:
- Либе Еринке, Еринке,
я, хайде да се вземем,
че сме си лика-прилика.
Па са се двама взели,
добили мъжко детенце.
Еринка платно тъкала,
детенце много плакало.
А тя на Янкул думаше:
- Я, иди, либе, на пазар,
там има стари робини,
доведи стара робиня,
да ми детето залисва,
да си платното отъча.
Отиде Янкул на пазар,
доведе стара робиня,
като детето друсала,
друсала и му пеела:
- Мълчи ми, баба, не плачи
и аз съм такива оставила,
Янкул дете в люлчица
и Еринка в пеленки.
Кога е било вечерта,
Еринка дума на Янкул:
- Да знаеш, либе Янкуле,
това не е стара робиня,
най е нашата стара майчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016