Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Събрали су се, събрали
две клети млади сираци,
от нигде нищо не су имали,
богато имане събрали.
Девет се годин водили,
дете не су имали,
после си мужко дете добили.
Мильо на Донку продума:
- Либе ле Донке, либе ле,
пашата продава робинье,
че идем една да ти вземем,
че ти е къра голем.
Донка на Миля думаше:
- Либе ле Мильо, либе ле,
да идеш, Мильо, да вземеш
коя е по-стара и по-слаба,
ние че ю добро гледамо,
она, че ни гледа детето.
Мильо при паша отиде
и си пашата питаше:
- Верно ли, паша, бейо ле,
бели робинье продаваш?
Пашата на Миля продума:
- Верно е, Мильо, верно е.
Тие, че си продадем,
други робинье че купим,
по-млади робинье и по-хубави.
Мильо си робинье погледнал,
най-старата и най-слабата увзел
и си ю у дома завел,
па си ю у българско пременил.
Донка си дете купеше
и га на робиня даваше,
да си га робиня приспива.
Неколко дъна она га приспива,
приспива га и песни му пее,
а после ем га приспива, ем рове
и си на дете нарича:
- Нани ми, нани, детенце,
като си Мильово, що сакаш Дойново?
Донка си робиня дочула,
дочула и на Миля казала:
- Либе ле Мильо, либе ле,
да можеш да си послушаш
какво ни робиня дете приспива,
ем га приспива, ем рове.
Мильо на Донку думаше:
- Либе ле Донкье, Доне ле,
да станеш утре по-рано,
омеси бела погача
и хубаво да ми уготвиш.
Я че си, либе, да идем
у наште буйни ливаде
да косим сено зелено,
че като е сено зелено,
на хубаво сено мирише.
Донка е рано станула,
на Миля обед да стега
и робиня с ню е станула,
и си на Донку помага.
Донка си робиньо думаше:
- Защо си станула, робиньо?
Робиня на Донку продума:
- Да ти помагам, Доне ле,
затова съм рано станула.
Мильо си косата увзел,
не е на ливада отишъл,
а се е на таван укачил.
Донка си дете купеше
и га на робиня даваше,
да га робиня приспива.
Робиня дете приспива,
ем га приспива, ем рове
и на детето нарича:
- Нани ми, нани, мъжко детенце,
като си Мильово, що сакаш Дойново?
Мильо си от тавана слезнул
и на робиня думаше:
- Робиньо, черна робиньо,
що ми на детенце ти пееш,
ем пееш, робиньо, ем ровеш?
Робиня по турски на колено ударила
и си на Миля казала:
- Мильо ле, синко Мильо ле,
право че те, синко, попитам,
право че на мене ти кажеш!
Кага се с Донку вземате,
има ли ви нещо знак на сватбата?
Мильо робиньо думаше:
- Имаше, бабо, имаше.
Неделю срещу понеделник
голем се облак зададе,
судем е дъжд валело -
у нашето село кървов е дъжд валело.
Заранта, като се съвнуло,
кървови вирове имаше.
Робиня на Миля продума:
- Мильо ле, синко Мильо ле,
вие не сте за муж и жена,
а сте брат и сестра
и я съм ви клета майчица!
Кага дойде робството,
робството, синко, турското,
я съм си била хубава,
хубава, синко, най-хубава.
Пашата три пути гавази изпрача,
бащу ти гавази убиу,
а мене робиня вземау.
Донку при деду ти съм остайла,
тебе съм, синко, вземала,
през девет съм те села носила.
Тагава пашата заповед издава,
свички деца да се остаю -
я съм те, синко, остайла
при едни стари овчаре.
Тогава Донка вратата отвори,
като робиня на колено видела,
Донка на Миля продума:
- Мильо ле, либе Мильо ле,
що си робиня наказал,
та ти робиня на колено стои?
Мильо на Донку продума:
- Донке ле, нищо не питай,
че ние не смо за муж и жена,
а смо си брат и сестра
и това ни е майчица!
Донка се за главата фанула
и е на глас заровала.
Мильо на Донку думаше:
- Недей, сестро, да ровеш,
ние че си окнемо попове,
попове, още калугере,
они че ни назе развенчаю
и че ни сестро побрату,
свичко си имане че разделимо
и че се за рода знаемо!

 


Плешивец, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ); судем - навсякъде; заровала - заревала, заплакала.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016















Партньори