* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Мари, продава се гиздава робиня, гиздава робиня,
купува я гръче Маноилчо,
пари чете и робинче гледа.
Отде се взе сива кукувица,
като кука, а тя дури дума:
- Ей те тебе, гръче Маноилчо!
Пари четеш и робинче гледаш -
пита ли я от кое е село,
има ли си майка и бащица,
има ли си братец и сестрица.
Проговаря гърче Маноилчо:
- Ей те тебе, гиздава робиньо!
Имаш ли си братец и сестрица,
имаш ли си майка и бащица?
Отговаря гиздава робиня:
- Ей те тебе, гърче Мапоилчо!
Аз си имах майка и бащица,
аз си имах братец и сестрица,
аз си имах едно мило братче,
мило братче, гърче Маноилчо.
Той си има белег на челото -
кога бехме мънинки дечица,
па седнахме близу до огъня,
да пукаме бели пуканици,
па отхвъркна пуста пуканица,
изгори го по белото чело,
та си има белег на челото!
Проговори гърче Маноилчо:
- Азе съм си твойто мило братче,
аз си имам белег на челото!
Айде сега дома да си идем,
да си идем при майка, при баща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016