* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

- Дали знаеш, Яновице,
кога беше плен по земя,
плен по земя, огън в гора?
Я пление бела Яна,
бела Яна и Янкула:
Яна ми я однесое,
къде слънце що огреват;
Янкула го однесое,
къде слънце що заодит.
Си растое, порастое,
се найдое на нов пазар,
се найдое, се зедое,
си стигнае мъжко дете.
Му говорит бела Яна,
бела Яна Янкулове:
- Ай ти тебе, млад Янкула,
ти пойди си на нов пазар
и вземи си старичица,
старичица, робинчица
Да работат три рабокье.
Да що беше старичица,
старичица, робинчица
заработа три рабокье -
со ръци ми гайтан плетет,
со нозе ми дете люлят,
со уста ми тъга тъжит:
- Нан' ми, люль' ми, мъжко дете,
и от сина, и от кьерка,
и от брата, и от сестра...
Я дочула бела Яна,
му кажуват Янкулове.
Да що беше млад Янкула,
си запали силен огън,
го хвърлие мъжко дете,
мъжко дете в силен огън,
и побегна млад Янкула
накъде слънце залегват,
ми побегна бела Яна
накъде слънце излегват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016