* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката земя,
Влашката и Богданската.
Мири я, джанъм, Михал войвода,
мири я, джанъм, мало, ни много,
мало, ни много, девет години.
Старо посече, младо пороби,
малките деца с кон потъпка,
че ми остана една ми стара робиня.
Стара робиня люлка люля,
люлка люля, песен пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщеринино.
Де я зачу Михал войвода,
Михал войвода й отговаря:
- Ой те тебе, стара робиньо,
хай да ми пееш снощната песен,
снощната песен, разговорната.
Стара робиня отговаря:
- Ой те тебе, Михал войвода,
как да ти пея снощната песен,
снощната песен разговорната,
ти ще ми вземеш милна главица!
- Не бой се, не бой, стара робиньо.
Стара робиня сълзи порони,
сълзи порони, песен запява,
песен запява, люлка залюля:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщеринино.
Отговаря Михал войвода:
- Ей те тебе, стара робиньо,
ти не си ми била стара робиня,
най си ми била стара майчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016