* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Точила Яна вино червено,
та източила бурма със вино,
бурма със вино, бурма с ракия.
Бурма с ракия чаша не пълни,
чаша не пълни, най я допълня,
най я допълня с нейни сълзи.
Дето капнело вино червено,
там е израсло дърво зелено,
дърво зелено, дор позлатено.
Клони му раста в поле широко,
бутор му расте в дън черна земя,
листа му растат в поле широко
и над дървото черни пчелици.
Не е било черни пчелици,
най ми било дребни дечица.
Която майка младочно яла,
нейно детенце ниско падало;
която майка младочно говяла,
нейните деца високо хвъркали.
И под дървото злата трапеза
и на трапеза Михал войвода,
Михал войвода, Стана робиня.
Михал си Стана думаше:
- Кажи ми, кажи, Стано робиньо,
какво да дадем и продадем
за крина мамули и полвечка жито?
Стана си Михал тихом говори:
- Дай да си дадем дребни дечица
за крина мамули, полвечка жито.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016