* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е царската земя,
царската и Богданската.
Размирили я върли хайдути,
пък ще я умири Михальо войвода
Кат я миреше и делба я делеше.
Дял му се падна сестра за жена,
сестра за жена, майка - робиня.
Че се вземали и са живяли девет месеца,
мъжка си рожба бяха добили,
че я бави стара робиня,
като го люлее и му пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщериново.
Зачул я Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
стара робиньо, виша Гергиньо,
да ми попееш снощната песен,
дето я пееше на мъжка рожба.
Че отговаря стара робиня:
- Аз като попея снощната песен,
ще ми главата отрежеш.
- Не бой се, не бой се, стара робиньо,
аз ако ти отрежа бялата глава,
да ми изсъхне дясната ръка!
Че му попяла старата песен,
снощната песен за мъжка рожба.
Че си заплака Михал войвода:
- Прости ми, прости, милинка мамо,
аз не съм знаял, че си ми майка
и не съм знаял, че тя ми е сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016