* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Да се провали, проклети
тоз цар ми, цар Александър
дето земята раздели,
дет мост напрай през морето
и още стълби в небето
да минат всякакви вери
и тези черни татари,
че са вземали робиня
със две ми дребни дечица -
назлънджа Станка и Милю,
че са ги вели, завели
робини в долна Азия,
Станка ми във Дряном поле,
а Милю пък в Цариграда.
Расъл е Милю, порасъл,
тръгнал е булка да търси,
отиде във Дряном поле,
назлънджа Станка намери.
Вземали се й заживели,
мъжка си рожба стигнали,
че тръгна Милю да търси
робиня рожба да гледа,
отиде в долна Азия,
намери стара робиня,
робиня - неговта майка.
Кат' ги й видяла й познала.
Викна робиня, та запя:
- Нани ми, синово дете,
синово и дъщерино.
Отде я зачу тоз Милю
и на робиня думаше:
- Я викни, стара робиньо,
снощната песен дет изпя.
Стара робиня говори:
- Ако ти песен изпея,
главата ще ми отрежеш,
главата с бялата коса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016