* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се й царската земя,
царската земя и Богданската.
То я размери Михал войвода,
той я мереше, той я делеше.
Михал си взема сестра за жена,
сестра за жена, майка робиня,
майка робиня, Виша гъркиня.
Стара робиня дете баеше,
люлка люлее и песни пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете - дъщеринино.
Размирила се й царската земя,
царската земя и Богданската,
то я размери Михал войвода,
той я мереше, той я делеше.
Михал си взема сестра за жена,
сестра за жена, майка робиня,
майка робиня, Виша гъркиня.
По всяко двори хубав дъжд ръми,
по Михалови равни дворове
от синьо небе кървав дъжд ръми,
от равна земя син пламък гори.
Че как я зачул Михал войвода,
отговаряше Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
да ми попееш снощната песен,
дет я пееше на мъжко дете.
Отговаряше стара робиня:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
не смея запя снощната песен,
ще ме посечеш, ще ме погубиш.
Отговаряше Михал войвода:
- Ако замахна да те посека,
да те посека, да те погубя,
да ми изсъхне дясната ръка,
дясната ръка и десния крак.
Че му й запяла снощната песен,
хем я пееше, хем си думаше:
- Нани ми, нани синово дете,
синово дете - дъщеринино.
Размирила се й царската земя,
царската земя и Богданската,
то я размери Михал войвода,
той я мереше, той я делеше.
Михал си взема сестра за жена,
сестра за жена, майка робиня,
майка робиня, Виша гъркиня.
По всяко двори хубав дъжд ръми,
по Михалови равни дворове
от синьо небе кървав дъжд ръми,
от равна земя син пламък гори.
Че как я зачул Михал войвода,
че си извади острата сабя,
че си замахна да я посече,
да я посече, да я погуби,
че му изсъхна дясната ръка,
дясната ръка и десния крак.
Отговаряше Михал войвода:
- Ой ми ти тебе, стара робиньо,
стара робиньо, мила майчице,
прости ми, прости, майко рожденна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016