* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Сгодили ми се, сгодили
Янко и Елица двамата,
а че я Янко поведе
на Бачковския панаир,
попове да я венчаят.
До манастира стигнали,
вратите се затворили,
кандилата загаснали.
Отец на Янки думаше:
- Янко ле, младоженко,
каква е тази работа,
да не сте нещо роднина?
Янко на отец думаше:
- Откъде, отче, откъде,
откъде да сме роднина?!
Елица е още от Влашко,
пък аз съм, отче, българин.
Два дена пели попове,
три дена пели владици,
вратите се отворили,
кандилата светнали,
тогаз ги попа венчава.
А че я Янко поведе,
у тях си я заведе.
Малко ли, много минало,
мъжка си рожба имали.
Янко Елица думаше:
- Елице, либе Елице,
аз ще да, Елице, да ида
баячка да намеря,
че ти си млада, глупава,
че не си деца гледала.
Че тръгна от село на село,
баячка Янко не найде,
но най найде жена скитница,
скитница - стара старица,
да ходи от село на село.
Янко бабичка думаше:
- Бабо ле, стара бабичке,
хайде с мен да дойдеш,
у нази да те заведа,
детето да ни гледаш,
детето, мъжка рожба.
Че си я в тях заведе
сложи софрата, хапнали,
баба при люлка отиде,
люлчица люля и пее:
- Нани ми, нани, детенце,
и баба деца имала,
Янко и Елица двамата.
Да се провалят тез турци,
кога в България са дошли,
много майки разплакали
и моите деца вземаха.
Янко на пътя играеше,
турци от пътя го взеха.
Отидох турци да гоня,
Елица в люлка оставих.
Додето се назад повърна,
люлчица празна заварих,
от тогас ходя, търся ги,
никъде нийде ги не намерих.
Когато зачу Янко тез думи,
той си Елица прегърна
и жално, жално заплака:
- Прости ми, мила сестрице,
това е нашата майчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016