* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя, я Богданската,
два дни мирили, три дни робили,
цяла неделя дялба делили,
че се е паднала сестра на брата,
сестра на брата млада робиня,
а рождена майка - за аргаткиня.
Че се е минало деват месеца,
и то се родило мъжко детенце,
и тя ще го бави стара робиня,
тя го люлее и песен му пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете, я дъщерино,
ти като раснеш и да продумаш,
ти ще си думаш на лелка - майка,
на лелка - майка, а на вуйко - татко.
Отде я зачу Мануш войвода,
той си повика стара робиня.
- Ой ти те тебе, стара робиньо,
я да ми изпейш същата песен,
дето я пея на мъжко дете.
- Не смея, Мануш, не смея, баба,
да не ми глава отрежеш.
- И да не пееш, и да ми пееш,
и да ми пееш, ще я отрежа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016