* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката и Богданската,
че кой ми я размирил -
размирил ми я Богдан войвода.
Два дни мерили, три дни делили,
че са й паднало сестра на брата,
Виша гъркиня, царска робиня -
на Михал войвода.
Водили се девет години,
мъжка им се рожба родила,
пък майка му я люляла
и жална песен пяла:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово и дъщерино...
Че как я зачул Михал войвода,
той на майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
я да ми попееш снощната песен,
дет я пееше на мъжка рожба.
Че викна майка му, запя я...
Михал войвода слушаше,
кат си песента завърши,
той й главата отряза.
Кървава глава скачаше,
мокър език говореше:
- Сине ле, сине Михале,
какво ти сторих, направих,
ний не сме, сине, виновни,
виновно й сине, робството!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016