* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката земя,
Влашката и Богданската,
че са тръгнали роби да робят,
роби да робят, делба да делят.
Два дни са робили, три дни делили,
че се е паднала сестра на брата,
сестра на брата - млада невяста,
майка им беше стара робиня.
Че им са дали мъжко детенце.
Стара робиня го люлее,
хем го люлее, хем песен пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете, хем дъщерено.
Откъде я зачу Михал войвода,
отговаряше Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
я да ми запееш снощната песен,
дето я пееш на мъжко дете.
Отговаряше стара робиня:
- Ако запея снощната песен,
ще ме посечеш, ще ме погубиш.
Отговаряше Михал войвода:
- Ако те посека, ако те погубя,
да ми изсъхнат и двете ръце!
Че си е запяла снощната песен,
че си извадил острата сабя,
както я извади така си остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016