* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Тя, Стано, Стано, речи
една у майка, (2) Стано,
и у бубайка,
от де те зачу, Стано,
бостанджи Михо.
Та се огоди, Стано,
и се ожени.
Господ ви даде, Стано,
малко детенце, (2) Стано,
първо момченце.
Михо си Стани, Стано,
тихо говори:
- Аз ще да ида, Стано,
на Цариграда,
кажи ми, кажи, Стано,
що да ти купя.
- Купи ми, купи, Михо,
стара робинка,
да ми люлее, Михо,
малкото дете.
Кога купуваш, Михо,
и да погляваш,
дано се лаха, Михо,
я твоя майка (2) Михо,
я моя майка.
Та й си купи Михо
стара робинка.
Михо си Стани, Стано,
тихо ромони:
- Люлее ли ти, Стано,
малкото дете?
- То го люлее, Михо,
и песня му пей:
- Нани ми, нани, джанъм,
синово дете (2), джанъм,
и дъщерино.
- Оти не питаш, Стано,
"чем отде ти е, (2) бабо,
съново дете, (2) бабо,
и дъщерино."
- Чем я си питах, Михо,
тя ми казува:
- Не познаваш ли, Стано,
стара си майка?
Михо ми, Стано джанъм,
първото момче,
пък ти си мене, Стано,
първата мома.
Няма да стане, Стано,
да се разделите,
дете ще пратим, Стано,
на Манастирът.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016