* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Навръвило лудо-младо
да си иде на Селаник,
на Селаник, на панаир.
Ходило е два дни, три дни,
мина гора, мина друга,
трекя гора осенова;
нещо му се заслушува, -
пиле пее у гората.
Позапре се лудо-младо,
три дни стоя, два дни слуша -
кон се ноги подървиха,
юнак очи помрениха.
Проговори врана коня:
- Е бре лудо, лудо-младо,
мойте ноги не са дърво,
мойте очи не са звезди!
Я си бръкни у джобове,
та извади ситна мрежа!
Лудо коня послушало,
та си бръкна у джобове,
та извади ситна мрежа,
та я хвърли низ гората,
низ гората осенова.
Не си беше малко пиле,
току ми е малка мома,
малка мома - бела Яна.
Още там се залюбиха,
любиха се мало, много,
мало, много три години.
Па добиха мъжко дете;
не е дете като дете,
току ми е люта змия,
люта змия усойница.
Отговори бела Яна:
- Е Стояне, първо любе,
я си иди на нов пазар,
на нов пазар на Доляне,
да ми купиш робинчица,
да ни люля мъжко дете.
Ойде Стоян па нов пазар,
на нов пазар, на Доляне,
та й купи робинчица, -
нито млада, нито стара,
тамам беше средна жена.
Заведе я, отведе я,
заведе я дори дома.
Седнали са хляб да ядат,
дадоха й полюлейка.
Залюляла, запеяла:
- Нани, люли, мъжко дете,
мъжко дете синово ми,
синово ми, кьеркино ми,
от сино ми, от Стояна,
от кьерка ми бела Яна!
Дочула я бела Яна,
та на Стоян говореше:
- Е Стояне, първо любе,
ка си пее робинчица:
- Нани, люли, мъжко дете,
мъжко дете, синово ми,
синово ми, кьеркино ми -
от сина ми от Стояна,
от кьерка ми бела Яна!
Хитро са я изпитали, -
ега им е стара майка!
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016