* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
че си тръгнали роби да робят,
роби да робят, дялба да делят.
Два дни робили, три дни делили,
че се паднало сестра на брата,
сестра на брата млада невеста,
а пък майчина стара робиня.
Че се водили до три години,
че са добили мъжко детенце.
Седнала каже стара робиня,
тя да си бави мъжко детенце,
да го бави, да му пее,
му пееше, жално думаше:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете, дъщерино.
Че си е седнал Михал войвода,
там беше седнал да си вечеря,
като ядеше и още слушаше,
че отговаря Михал войвода:
"Ой ми те тебе, стара робинйо,
я да попееш снощната песен,
що я пееше на това дете.
Отговаряше стара робиня:
- Ой ти те тебе, Михал войводо,
как ще попея снощната песен,
като попея снощната песен,
ще ме посечеш, ще ме погубиш.
Отговаряше Михал войвода:
- Да я попееш, стара робиньо.
Ако те сека - да ми посъхнат
до две ръце до раменете.
Че е запяла стара робиня:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщерино.
Че си е станал Михал войвода,
че си е поел остра сабя
да си посече стара робиня.
Като издигна Михайл войвода,
като е вдигнал острата сабя,
издигнал ми е с двете ръце,
както ги вдигна, тъй си остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016