* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
размирила се, разбягала се.
Кой горе бяга, кой долу бяга,
останали са две малки деца.
Па са ги взели църни цигани,
продали са ги на Татар пазар.
Прекупил ги е добър господар,
та ги изгледа и ги ожени.
Па са сдобили, бре, мъжко дете.
- Да си отидеш на Татар пазар,
да ми прикупиш стара робиня,
та да ни лъже мъжкото дете!
Па ми доведе стара робиня;
от коня слезе и в къщи влезе,
и се залови за детска люлка,
хем го люля, хем песен пее:
- Нани ми, нани, гален Иванчо,
така е майка Мею люляла,
Мею люляла, Стана държала!...
- Ние сме, Мею, братец и сестра!
Ти иди, Мею, де слънце зайдва,
пък аз ще ида, дето изгрява -
дано ни Господ грехове прости!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016