* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Откак си бях взел, мамо, кончето,
навън не бях го извеждал.
Снощи го навън изведох,
със бял го ориз назобих,
с руйно го вино напоих,
синьо го седло оседлах,
с пъстър го колан препасах.
Че го възседнах, препуснах,
че отидох на росни ливади,
да си нивите обидя,
нивите и ливадите.
Там си либето заварих,
зелено сено сбирало,
като го е сбирало, трупало,
като ги е трупало, седнало,
седнало да си почине
и малко хляб да пояде,
студена вода да пие.
Легнало, че е заспало,
дребна се е пот попотила.
Не смеех да го събудя,
че бръкнах в куюм джобове,
извадих ален тестемел,
че му лицето аз покрих,
и аз си легнах до него.
Като се от сън събудих,
либе го няма при мене,
студен камък при мене.
Че си коня възседнах
и аз в село отидох.
Покрай либе, като минавам,
либе на порти седеше,
бяла къделя предеше
и ми се сладко усмихна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017